вторник, 22 март 2011 г.

Семейство Кактусови. Тумия Папираканта кристатна форма -Toumeya Papyracantha forma cristata


Пиа алитумиа.
Това горното ще рече добро утро на суахили.

Тумията е качена на Ехиноцереус хлорантус – мога да посъветвам да не се полива още поне две, три седмици.
По принцип Нелка е права, че кактусите качени на подложка се поливат малко по-обилно от тези на собствен корен. Това обаче се отнася за случаите когато за подложка се изполва някое масово, устойчиво трънче като Ехинопсис, Трихоцереус, Миртилокактус или нещо друго от тази група. В този случай поливането се прави не толкова заради присадката колкото заради нуждите на подложката.
При Ехиноцереус хлорантус нещата стоят малко по-иначе. Самият той е достатъчно капризно трънче, и за спокойното му отглеждане някой може да го качи на подложка. Защо тогава Крайча го е използвал за подложка, ще попита някой. Ами защото Тумията е в пъти по-капризна, и ако Ехиноцереуса все пак може да се гледа на собствен корен, то Тумия на собствен корен си е висш пилотаж в кактусарството. Някой ще попита защо Крайча не качи Тумията на Ехинопсис щом хлорантуса е капризен. Ами защото условията на растеж на двата вида са диаметрално противоположни. Когато Ехинопсиса расте, Тумията е в лятна стагнация, а когато Тумията иска да расте Ехинопсиса още не излязъл от зимния си сън. Тумията идва от райони в които години наред единствената достъпна влага е тази от топящите се снегове. За това тя се е научила да се събужда рано, бързо да расте, цъфти и плододава и с настъпването на първите летни горещини да заспива отново. Тоест нейния период на растеж / основния / е краят на март, април, до средата на май месец. Когато среднодневните температури доближат двайсет градуса тя изпада в лятна стагнация . Подчертавам среднодневни, а не дневни температури .
При подходящи условия на есен може да има втори, по-кратък период на растеж. Ехиноцереус хлорантус е студоустойчив трън който идва от райони с условия близки до тези при които вирее Тумията, но все пак доста по-меки. И той има основен период на бурен растеж рано на пролет, до началото на лятото, но за разлика от Тумията не изпада в толкова дълбока стагнация, и ако лятото е по-хладно може да продължи да се развива до есента без спиране. / С доста голямо забавяне все пак / Това го прави доста по-устойчив от Тумията, и в същия момент подходящ за подложка заради съвпадането на периодите им на растеж както и заради сходните изисквания към условията на зимуване.